Целувката на есента
Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи
за него гаснещото лято,
с жълти листи ще кърви
за своите шушукащи събратя.
Дъхти ми вече на тъга,
ухо не гали песен птича.
Светът е преклонил глава
и победено лятото се свлича.
Щом праща отдалече есента
свойте хладни, вятърни целувки,
тя - красивият убиец на листа,
на прага стъпил е на пръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
