diesto (Данаил Антонов)
973 520
31.08.2018 г., 15:19 ч.

Целувката във лявото 

  Поезия » Любовна
595 10 8

Научих се за теб да ги събличам - 

окъсаните дрипи на страха. 

Защото мъж съм и не ми прилича. 

Отива ми по-скоро смелостта...

Сега ми е спокойно и усмихнато. 

Почти забравих мрачните си дни. 

Съвсем наскоро ги изпратих в минало. 

На теб ти забранявам да болиш!.. 

Изобщо забранявам си нещастия, 

сълзи, терзания в безсънни нощи.

Заплача ли - ще бъде, че прекрасно е, 

и някак толкоз, непознато още... 

Ах, колко ги намразих тишините, 

в които съм се свивал от униние.

На топка в ъгъла. И с буца във гърдите. 

От мъка и обида. До безсилие... 

Прости ми, че съм толкова белязан. 

Тъгата ми по кожата избива. 

Под нея, надълбоко ти си влязла 

и няма да те пусна да си идеш!.. 

Ще бъда чисто гол, без страховете! 

А ти ще ме целуваш там - отляво. 

Без дъх съм. Спира ми сърцето. 

Събрало те е вътре в него. Цялата!...

 

Danny Diester 

08.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??