Целувката във лявото
Научих се за теб да ги събличам -
окъсаните дрипи на страха.
Защото мъж съм и не ми прилича.
Отива ми по-скоро смелостта...
Сега ми е спокойно и усмихнато.
Почти забравих мрачните си дни.
Съвсем наскоро ги изпратих в минало.
На теб ти забранявам да болиш!..
Изобщо забранявам си нещастия,
сълзи, терзания в безсънни нощи.
Заплача ли - ще бъде, че прекрасно е,
и някак толкоз, непознато още...
Ах, колко ги намразих тишините,
в които съм се свивал от униние.
На топка в ъгъла. И с буца във гърдите.
От мъка и обида. До безсилие...
Прости ми, че съм толкова белязан.
Тъгата ми по кожата избива.
Под нея, надълбоко ти си влязла
и няма да те пусна да си идеш!..
Ще бъда чисто гол, без страховете!
А ти ще ме целуваш там - отляво.
Без дъх съм. Спира ми сърцето.
Събрало те е вътре в него. Цялата!...
Danny Diester
08.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
