diesto (Данаил Антонов)
979 525
Aug 31, 2018, 3:19 PM

Целувката във лявото 

  Poetry » Love
601 10 8

Научих се за теб да ги събличам - 

окъсаните дрипи на страха. 

Защото мъж съм и не ми прилича. 

Отива ми по-скоро смелостта...

Сега ми е спокойно и усмихнато. 

Почти забравих мрачните си дни. 

Съвсем наскоро ги изпратих в минало. 

На теб ти забранявам да болиш!.. 

Изобщо забранявам си нещастия, 

сълзи, терзания в безсънни нощи.

Заплача ли - ще бъде, че прекрасно е, 

и някак толкоз, непознато още... 

Ах, колко ги намразих тишините, 

в които съм се свивал от униние.

На топка в ъгъла. И с буца във гърдите. 

От мъка и обида. До безсилие... 

Прости ми, че съм толкова белязан. 

Тъгата ми по кожата избива. 

Под нея, надълбоко ти си влязла 

и няма да те пусна да си идеш!.. 

Ще бъда чисто гол, без страховете! 

А ти ще ме целуваш там - отляво. 

Без дъх съм. Спира ми сърцето. 

Събрало те е вътре в него. Цялата!...

 

Danny Diester 

08.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??