Fgttn (Няма значение)
116 122
5.10.2007 г., 9:53 ч.

Целувки, огън и страст 

  Поезия
748 0 3
Целувка, породена от пламък,
устни, напиращи към въздуха мек,
докосват нищото в порив нещастен
и търсят за болестта си нужния лек...

Но нищото целува ли се?
Щом ръце не докосват плътта,
щом устни не целуват жадно,
щом над любовта надвесва се скръбта.

Ах, думи - излишни, ненужни,
не целувате вие така!
Ума жадува целувки, огън и страст,
не може тъй лесно измамите любовта!

Ръце, не лъжете ме с докосване меко
и плът изгаряща в любовния жар,
след като съня ще свърши, сякаш забравен,
а на другата нощ пак при мен ще е спомена стар.

И всичко нощ след нощ се редува -
страст пробужда ума ми заспал,
пак ръце ме прегръщат, устни целуват
и пак съм в спомена отдавна тъй остарял...

© Няма значение Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох,така ме докосна.Сърцето ми се разтуптя.Така ме разчувства.

    Но нищото целува ли се?
    Щом ръце не докосват плътта,
    щом устни не целуват жадно,
    щом над любовта надвесва се скръбта.

    Почувствах стиха сякаш аз съм го писала,защото аз изпитвам това.
    Но моето не е точно спомен и даже повече боли.
  • Поздрав! Прекрасен стих!
  • Поздрав за стиха!!!
    Не живей в спомените си.
    Не робувай на тях.
    Събуди сетивата си
    за един по-хубав свят.
Предложения
: ??:??