Целувки, огън и страст
Целувка, породена от пламък,
устни, напиращи към въздуха мек,
докосват нищото в порив нещастен
и търсят за болестта си нужния лек...
Но нищото целува ли се?
Щом ръце не докосват плътта,
щом устни не целуват жадно,
щом над любовта надвесва се скръбта.
Ах, думи - излишни, ненужни,
не целувате вие така!
Ума жадува целувки, огън и страст,
не може тъй лесно измамите любовта!
Ръце, не лъжете ме с докосване меко
и плът изгаряща в любовния жар,
след като съня ще свърши, сякаш забравен,
а на другата нощ пак при мен ще е спомена стар.
И всичко нощ след нощ се редува -
страст пробужда ума ми заспал,
пак ръце ме прегръщат, устни целуват
и пак съм в спомена отдавна тъй остарял...
устни, напиращи към въздуха мек,
докосват нищото в порив нещастен
и търсят за болестта си нужния лек...
Но нищото целува ли се?
Щом ръце не докосват плътта,
щом устни не целуват жадно,
щом над любовта надвесва се скръбта.
Ах, думи - излишни, ненужни,
не целувате вие така!
Ума жадува целувки, огън и страст,
не може тъй лесно измамите любовта!
Ръце, не лъжете ме с докосване меко
и плът изгаряща в любовния жар,
след като съня ще свърши, сякаш забравен,
а на другата нощ пак при мен ще е спомена стар.
И всичко нощ след нощ се редува -
страст пробужда ума ми заспал,
пак ръце ме прегръщат, устни целуват
и пак съм в спомена отдавна тъй остарял...
© Няма значение All rights reserved.
