Целувки за друга ( не мога аз да те забравя...)
Незабравимият сън,
това ли бе ти,
така ли се затварят
всички врати?
Помня очите ти
вечно засмени,
по-светли от тях -
звездите големи,
спомням усмивката
с трепет очаквана,
а лицето прекрасно
така незабравено,
из сърцето ми скиташе
през всеки кът
и птица прелиташе
по нашия път,
свобода ми даряваше
с теб да летя,
сладостта ми показваше
на любовта.
С мечтите живеехме -
желания хиляди
и силно се смеехме
отново пред всички,
над небето и слънцето
прегръдки ми даваше,
по поля и гори
целувки раздваше,
беше прекрасно,
но жалко - до вчера,
там аз видях те
как целуваше нея.
* * *
Вървях аз, незнайна и пак замечтана
през парк красив и голям,
на онази огромна и цветна поляна,
с тихи стъпки се движех едвам.
Мислех аз, че в забрава потънала
бе цялата моя душа,
че обичта беше задълго загубила
към теб и любовта.
Но стана така, че едно осъзнах -
нима още обичала съм теб?
Спомних как тихо по тебе горях,
как влюбено бе моето сърце.
А ти беше с нея... как така пропиля
шанса, който съдбата ни даде,
в твоите прегръдки не бях аз, беше тя,
на дявола ли сърцето си продаде?
Защо ли ми трябваше да те видя с друга,
сега с нея е свързан твоя живот.
Моля те само за една последна услуга -
стига! Махни се - моля се на Бог.
* * *
Как без тебе да живея?
Утре ще целуваш нея
и днес ли няма да те има,
при нея ли замина?
Привечер, слънцето залязва,
какво ли погледът издава,
очите ти гледат с любов,
обещават ми щастлив живот.
Шанс ли любовта дарява,
макар и в чуждите прегръдки,
не ще аз тебе да забравя,
дори на друга да даваш целувки!
12/03/2006
това ли бе ти,
така ли се затварят
всички врати?
Помня очите ти
вечно засмени,
по-светли от тях -
звездите големи,
спомням усмивката
с трепет очаквана,
а лицето прекрасно
така незабравено,
из сърцето ми скиташе
през всеки кът
и птица прелиташе
по нашия път,
свобода ми даряваше
с теб да летя,
сладостта ми показваше
на любовта.
С мечтите живеехме -
желания хиляди
и силно се смеехме
отново пред всички,
над небето и слънцето
прегръдки ми даваше,
по поля и гори
целувки раздваше,
беше прекрасно,
но жалко - до вчера,
там аз видях те
как целуваше нея.
* * *
Вървях аз, незнайна и пак замечтана
през парк красив и голям,
на онази огромна и цветна поляна,
с тихи стъпки се движех едвам.
Мислех аз, че в забрава потънала
бе цялата моя душа,
че обичта беше задълго загубила
към теб и любовта.
Но стана така, че едно осъзнах -
нима още обичала съм теб?
Спомних как тихо по тебе горях,
как влюбено бе моето сърце.
А ти беше с нея... как така пропиля
шанса, който съдбата ни даде,
в твоите прегръдки не бях аз, беше тя,
на дявола ли сърцето си продаде?
Защо ли ми трябваше да те видя с друга,
сега с нея е свързан твоя живот.
Моля те само за една последна услуга -
стига! Махни се - моля се на Бог.
* * *
Как без тебе да живея?
Утре ще целуваш нея
и днес ли няма да те има,
при нея ли замина?
Привечер, слънцето залязва,
какво ли погледът издава,
очите ти гледат с любов,
обещават ми щастлив живот.
Шанс ли любовта дарява,
макар и в чуждите прегръдки,
не ще аз тебе да забравя,
дори на друга да даваш целувки!
12/03/2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
Понякога дори невъзможно
