23.04.2025 г., 18:24

Цена

285 0 0

 

В очакване на следващия изгрев

с надеждата за още правда и любов,

отмерваме си крачките във дните

през свят неприветлив и доста суров.

 

И всичко е с печата илюзорен

за нереални чудеса и скъп комфорт,

разнищени в материалност и цинизъм

животът ни нормален, бие днес отбой.

 

Подминахме лазура син в небето

забравили, че красотата  вплетена е там.

Земният ни миг придаде ли значимост

на недостижимото и спретнатият взор.

 

Поемаме си въздух с копнеж досущ лиричен,

но трудно вмества се реалността в наш,та гръд.

Причини  се намират... и в общи, и в лични,

животът не изчакваа, дере с цена в плът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...