бялатишина
141 124
8.02.2019 г., 23:18 ч.

Цената съм аз 

  Поезия » Философска
636 4 4

Аз от всичко съм бягала
и на всичко съм в плен.
Хоризонтите стягат ме,
щом затворът е в мен.

 

Всичко съм премълчавала,
истините - отричала,
чувствата - изоставяла
в океан безразличие.

 

И в животът в замяна
от дома на ръцете ми
безсърдечно открадна
най-красивото цвете.

 

Огледало съдбата е.
Все със себе си си срещат
се душите избягали
като вързани с клетва.

 

Затова посивяваме.
Затова се разделяме.
Ако нещо не даваме, 
как умира ще гледаме.

 

Ти прости ми, Всемир,
за това отражение.
В мене нямаше мир,
затова няма в тебе.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз като Анита, тези четири реда! Аплодисменти за тях!
    В другите има някакви обърквации, предполагам технически
  • "Ти прости ми, Всемир,
    за това отражение.
    В мене нямаше мир,
    затова няма в тебе."

    Това е! И е осъзнато.
    Много хубаво стихотворение. Дълбае.
  • Прочетох с интерес. Обикни себе си. Обикни Бог и другите като себе си! Посееш ли любов - ще пожънеш жътва богата.
    И тогава ще ти е мирна и спокойна душата.
    Поздравления за споделеното!.
  • Категоричната сила на осъзнаването, изречена по впечатляващ начин. Поздравления, Бяла Тишина!
Предложения
: ??:??