8 февр. 2019 г., 23:18

Цената съм аз

1.1K 4 4

Аз от всичко съм бягала
и на всичко съм в плен.
Хоризонтите стягат ме,
щом затворът е в мен.

 

Всичко съм премълчавала,
истините - отричала,
чувствата - изоставяла
в океан безразличие.

 

И в животът в замяна
от дома на ръцете ми
безсърдечно открадна
най-красивото цвете.

 

Огледало съдбата е.
Все със себе си си срещат
се душите избягали
като вързани с клетва.

 

Затова посивяваме.
Затова се разделяме.
Ако нещо не даваме, 
как умира ще гледаме.

 

Ти прости ми, Всемир,
за това отражение.
В мене нямаше мир,
затова няма в тебе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз като Анита, тези четири реда! Аплодисменти за тях!
    В другите има някакви обърквации, предполагам технически
  • "Ти прости ми, Всемир,
    за това отражение.
    В мене нямаше мир,
    затова няма в тебе."

    Това е! И е осъзнато.
    Много хубаво стихотворение. Дълбае.
  • Прочетох с интерес. Обикни себе си. Обикни Бог и другите като себе си! Посееш ли любов - ще пожънеш жътва богата.
    И тогава ще ти е мирна и спокойна душата.
    Поздравления за споделеното!.
  • Категоричната сила на осъзнаването, изречена по впечатляващ начин. Поздравления, Бяла Тишина!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...