21.11.2007 г., 21:36

Цениш ли...

1.4K 1 12
Ти беше първият избор на моето сърце
и единствен ще си за мисълта.
Ти видя в мен горящото желание
и ме пожела.
Ти първи видя момичето в мен,
моята истинска същност.
Аз разкрих своята душа и плът - пламтящи,
на твоите очи лазурни,
положих ги на твоята нежна длан.
Цениш ли ти това?!...
Единствен си за мен,
единствен и незаменим...
Отдадох се на страстта,
отдадох се на любовта.
Аз съм вече изцяло твоя,
отдадена тъй искрено и честно
на твоето сърце.
Дадох своята невинност,
заради обичта между теб и мен.
Дадох ти се чиста като водата,
непокътната и свежа.
Цениш ли ти това?!...
Никога няма да допусна да съжалявам,
че направих аз това.
Облада ме ти,
а аз като глупаче малко
се впуснах в лудостта...
Сърцето ми ти принадлежи,
мое сладко слънце...



(П.С. Всичките ми стихове, както и този, са посветени на първата ми любов... Б. Писала съм ги, когато бях едва на 16... сега, като ги препрочитам, усещам отново как съм се чувствала тогава... Няма нищо по-красиво от това да обичаш и да те обичат. Ценете всеки един миг със вашите любими хора!!!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дадох ти се чиста като водата,
    непокътната и свежа.
    Цениш ли ти това?!...

    Караш ме да се усмихвам с една топла усмивка на твоята искреност.Красиво е и вълнуващо
  • Да,наистина няма нищо по хубаво от любовта,но за съжаление не винаги може да бъде оценена... Поздрав!
  • доста вълнуващо и емоционално страхотно е !!!
  • суперско е!
  • Благодаря на всички!!! Всички сте много мили!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...