Чадърите не плачат

13.09.2015 г., 17:48 ч.

Поезия

369 0 2

продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър

а навън валеше, капките громяха чадърите

и проправяха път през бойното поле

мирът обезмисли жертвите

забравените герои лежат в кофите

мечтаят за новобранец вдигащ счупените им ребра срещу рапирите на небесните великани

тишината обикаля в белите точки на женски чадър

загинал ли е, кога ще се прибере черният изхабен чадър

кога ще се сгуши в ъгъла под саката, изсъхнал и глупав

мъжка ръка хвърля ранения в коридора

кръвта изсъхва на сутринта

а от ъгъла се плъзва женска душа на бели точки

и протегнала осъдени бели очи се протяга отново и отново

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

svetlohil (Светлозар Хилендаров)

2015-09-14T05:48:42+03:00

Когато препрочитах стихотворението,правех различни асоциации!
LenaNik (ЕЛена Ник)

2015-09-13T22:08:04+03:00

Прочетох няколко пъти, защото си интересен автор...това ми дойде прекалено сложно...Нека специалистите в областта се изкажат!