Чадърите не плачат
продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър
а навън валеше, капките громяха чадърите
и проправяха път през бойното поле
мирът обезмисли жертвите
забравените герои лежат в кофите
мечтаят за новобранец вдигащ счупените им ребра срещу рапирите на небесните великани
тишината обикаля в белите точки на женски чадър
загинал ли е, кога ще се прибере черният изхабен чадър
кога ще се сгуши в ъгъла под саката, изсъхнал и глупав
мъжка ръка хвърля ранения в коридора
кръвта изсъхва на сутринта
а от ъгъла се плъзва женска душа на бели точки
и протегнала осъдени бели очи се протяга отново и отново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Лазаров Всички права запазени
