Чаено

cloudmaker (Деймиън)
31 25

11.05.2010 г., 19:16 ч.

Поезия

687 0 3

Закъсняваш като по часовник, точно с десет

протяжни и бавни минути пясъчно:

обърни стъкленицата в моя чест, позволявам.

И да не те желая, чаят е сервиран.

От табакерата изваждаш диалози, онези

остри, назъбени като ножове за грейпфрути,

малки, безобидни диалози.

А аз се беля, свалям делнична кора, реплики,

и горча, и мълча, и те отблъсквам

от езиците вътре в мен,

алергични към стоманената ти неръждаемост.

И да не те желая, чаят е сервиран.

Кръстосала краката си в свастика, отпиваш

нечие чуждо семе с погнуса,

а аз напразно те развеждам из африканската

пустош на ройбоса или градините японска сенча,

за теб всичко е празна екзотика.

Накрая хвърляш чашата връз рамо, където

зее лакомо гърло: поглъща чайове, бисквити,

това бездънно, нямо чудовище.

Без бански поглъща и нас, и столовете, и диалога,

от думите ни изплюва само въздишките

и така, хлорирани, те висят

над басейна, в който мъж и жена си разчистиха

сметките.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.