16.10.2019 г., 15:56

Чай по телефона

735 0 0

"При тебе как е?" - питаш - аз се чудя
да кажа ли за мечките на двора.
Да кажа ли, че трудно се възпирам,
при тях за топло да се сборя.

 

Не казвам, тих съм и си трая.
"Да пием чай? - да сгрее се сърцето".
О, стига! Знаем, че от чая
не стопля се душата, а небцето!

 

Ще, пием чай... а друго нещо?!
"Целувам те! До утре!" - тихо рече.
Усмихнах се, безизразно, зловещо.
Студено е! Ни чай, ни мечки вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...