13.01.2007 г., 1:54 ч.

Чайката 

  Поезия
729 0 4
ЧАЙКАТА

Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени.
Докоснах перата ù – сплъстени и мокри.
Почувствах сърцето ù – туптящо и огнено.
Ранена чайка със пречупено крило...
Надникнах в бездната на погледа ù
и своите рани - отворени още, видях.

© Любка Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??