Чайката
ЧАЙКАТА
Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени.
Докоснах перата ù – сплъстени и мокри.
Почувствах сърцето ù – туптящо и огнено.
Ранена чайка със пречупено крило...
Надникнах в бездната на погледа ù
и своите рани - отворени още, видях.
Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени.
Докоснах перата ù – сплъстени и мокри.
Почувствах сърцето ù – туптящо и огнено.
Ранена чайка със пречупено крило...
Надникнах в бездната на погледа ù
и своите рани - отворени още, видях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
