Jan 13, 2007, 1:54 AM

Чайката

  Poetry
963 0 4
ЧАЙКАТА

Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени.
Докоснах перата ù – сплъстени и мокри.
Почувствах сърцето ù – туптящо и огнено.
Ранена чайка със пречупено крило...
Надникнах в бездната на погледа ù
и своите рани - отворени още, видях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...