Чайката на Ричард Бах
Чайката на Ричард Бах
Над морето ято чайки
летят със спуснати крила,
писък и ненужна врява,
всяка търсеше храна.
Една лети все по-високо,
от ятото бе отделена,
забравила за своя глад,
лети, дори и наранена.
Бе чула вътрешния глас,
овладяла своя страх,
със силна скорост устремена,
лети от сутрин чак до мрак.
Ятото надигна врява:
- Възможно ли бе това,
да летиш с такава скорост,
прокудена - бъди сама.
На самотен морски бряг,
с идеята за свобода,
лети и слуша своя глас,
дори да беше и сама.
Един прекрасен слънчев ден,
във небето тя видя
чайки съвършени в полет,
към нея спуснаха крила.
Сродни братя и сестри,
като нея се стремяха
да изучат и приложат
полета на свободата.
С идеята за ято ново
вие просто приемете,
граници не съществуват-
към себе си с любов вървете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
