Patrizzia (Надежда Ангелова)
2108 18338
6.08.2021 г., 8:05 ч.  

Чак до камбаната последна 

  Поезия » Философска
272 5 11

И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка.

 

На звезден прах  светът се пръсна,
перца от птици заваляха,
небето вече не е стряха.
Дали били са, или бяха?
За питане е вече късно.

 

Небето гневно се разплака,
денят е целият във рани,
от гръмотевици раздран е,
молитвено притиснал длани.
 Дали прогледнал е глупакът?

 

Дали очите ще прогледнат?
Знаменията кой ще види?
Сред злоба, алчност и обиди,
доброто вечно ни се свиди,
чак до камбаната последна.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??