Чак до камбаната последна
И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка.
На звезден прах светът се пръсна,
перца от птици заваляха,
небето вече не е стряха.
Дали били са, или бяха?
За питане е вече късно.
Небето гневно се разплака,
денят е целият във рани,
от гръмотевици раздран е,
молитвено притиснал длани.
Дали прогледнал е глупакът?
Дали очите ще прогледнат?
Знаменията кой ще види?
Сред злоба, алчност и обиди,
доброто вечно ни се свиди,
чак до камбаната последна.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
