Чака жадната земя,
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи
името ми ще извикат.
И дано си ти.
И навреме ме докоснеш.
С очи да ме целунеш.
Ласката безпръста да остане.
Дума, мисъл, знак -
затаени да останат.
© Мая Тинчева Всички права запазени