2.11.2019 г., 16:52

Чака ме Париж

795 4 3

Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.

 

Чака ме Париж

 

Как искам да отида аз в Париж!

Модерно е да бъдем франкофони.

Излязъл ми късметът, току виж,

макар че там ни смятат за галфони.

 

Да припка из Булонския им лес

ще пуснат ли особата ми клета?

От нашенци получили са стрес,

че там вилняха родни циганета.

 

На Айфелова кула покачен,

с шампанско моя милост да празнува.

Но грабнал флекса, питат ли ме мен,

за скрап да я нарежа по си струва.

 

Виси в прочутия им Лувър, знам,

комшията художник все разправя,

безценната Джоконда. Срам не срам,

но с нея селфи аз ще си направя.

 

,,Мислителят" – изваян като жив...

Монмартър, букинисти и шансони...

Очите си ще пуля като див,

ще трупам впечатления с вагони.

 

,,Cherhez la famme!" И на площад ,,Пигал"

галантно ще задирям аз момета.

За проба десет лева бих им дал –

дали си струват пустите франсета?

 

Как искам да отида аз в Париж!

Цървулът в мен все нещо да прихване.

Достойно, казват, ти да се държиш –

там също е претъпкано с пейзани!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Стойчо, Краси! Радвам се, че се спрях те при мен!
  • Преди повече от петнайсет години попитах един бизнесмен, български - Видя ли кулата или само бизнеси въртя в Париж?- Ммм, кво да му гледаш - желязо! Има една приказка "Мечтата на всеки цървул е да стане обувка", обаче мойте уважения към "цървула" , който оре нивите, защото иначе "обувката" ще цъфне от глад!... А ти си пак актуален и с темата и с творбата! Поздрави, Васко!
  • Париж е център на анархизма.Барон Анархазис е основал идеята, че държавата е анахронизъм.Нима?!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...