Чака ме Париж
Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж,
макар че там ни смятат за галфони.
Да припка из Булонския им лес
ще пуснат ли особата ми клета?
От нашенци получили са стрес,
че там вилняха родни циганета.
На Айфелова кула покачен,
с шампанско моя милост да празнува.
Но грабнал флекса, питат ли ме мен,
за скрап да я нарежа по си струва.
Виси в прочутия им Лувър, знам,
комшията художник все разправя,
безценната Джоконда. Срам не срам,
но с нея селфи аз ще си направя.
,,Мислителят" – изваян като жив...
Монмартър, букинисти и шансони...
Очите си ще пуля като див,
ще трупам впечатления с вагони.
,,Cherhez la famme!" И на площад ,,Пигал"
галантно ще задирям аз момета.
За проба десет лева бих им дал –
дали си струват пустите франсета?
Как искам да отида аз в Париж!
Цървулът в мен все нещо да прихване.
Достойно, казват, ти да се държиш –
там също е претъпкано с пейзани!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
