valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
2.09.2017 г., 22:40 ч.

Чакам 

  Поезия » Философска
382 0 5

                                                   Чакам

 

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!

 

Да чакам се научих, няма как,

а в мен бушува яростта!

С тишината като в буря в тялото ми води борба,

А стискам зъби, отива си и младостта!

Сега съм по-разумен не като някога.

Сърцето бие силно то при мисълта

за две момчета, мойте деца. 

Къде са те, къде е татко им сега,

отдавна разделени, така реши, Съдба!

Говоря тихо а в мен ръмжи лъва,

не прекалявай, не настъпвай  моята опашка!

Не ме ранявай с думи вместо със стрели,

че ще усетиш моя гняв върху себе си!

Да ти майката си на мойте деца,

но аз съм таткото, техният Баща!

А после тихо ще ги  погаля по глава моите деца,

ще тръгна сам отново както някога.

Ще се обърна да ги погледна, да ги запаметя,

две малки момчета и тяхната сестра.

И те пак ще ми идват в съня,

в игри различни и във веселба!

Да те ги няма тук сега, но са в сърцето ми, в моята душа!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??