Чакам
Чакам
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!
Да чакам се научих, няма как,
а в мен бушува яростта!
С тишината като в буря в тялото ми води борба,
А стискам зъби, отива си и младостта!
Сега съм по-разумен не като някога.
Сърцето бие силно то при мисълта
за две момчета, мойте деца.
Къде са те, къде е татко им сега,
отдавна разделени, така реши, Съдба!
Говоря тихо а в мен ръмжи лъва,
не прекалявай, не настъпвай моята опашка!
Не ме ранявай с думи вместо със стрели,
че ще усетиш моя гняв върху себе си!
Да ти майката си на мойте деца,
но аз съм таткото, техният Баща!
А после тихо ще ги погаля по глава моите деца,
ще тръгна сам отново както някога.
Ще се обърна да ги погледна, да ги запаметя,
две малки момчета и тяхната сестра.
И те пак ще ми идват в съня,
в игри различни и във веселба!
Да те ги няма тук сега, но са в сърцето ми, в моята душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
