Чакам цяла вечност
На тази пуста и студена гара
те чакам цяла вечност, а вали,
измръзнах, а душата ми изгаря,
изтръпнах, а сърцето ми тупти!
Досадно ми е вече да тактувам
на капките подскачащи в калта
и мислено пейзажи да рисувам
по локвите с претръпнала ръка.
Косите по лицето лепнат мокри,
в очите не остана ни сълза,
и заредяха влаковете нощни,
подгизнаха горките ми крака.
Разбрах, че чакам те напразно
и моля се единствено сега
туй чакане дано да е заразно
и ти да си го пипнал от мига,
във който позволил си ми нехайно
да впия устни в твоите уста.
Да чакаш в изнемога и безкрайно
на гарата, измръзнал, под дъжда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
