ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100

... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,

тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,

със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,

бях си луд за три околии с прилежащите селца,

нощем в лунната пирога мятах се на абордаж! –

и растях – дете на Бога, там – на варненския плаж,

бяха гаджетата мои, клех им се в любов до гроб,

хълтах в острите завои, не признавах знака „Stop”,

ветролеех черни къдри, опнал на мелтема гръб,

листех книгите премъдри и потъвах в тиха скръб,

от момченцето – тъй сладко, днес се сипе само прах,

някак леко, безвъзвратно, слава Богу! – остарях,

страсти, страхове и скърби ги отсвирих току-що! –

лудостите си загърбил, чакам следващите сто!