16 mar 2023, 15:23

Чакам следващите 100

  Poesía
766 1 1

ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100

 

... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,

тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,

със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,

бях си луд за три околии с прилежащите селца,

нощем в лунната пирога мятах се на абордаж! –

и растях – дете на Бога, там – на варненския плаж,

бяха гаджетата мои, клех им се в любов до гроб,

 

хълтах в острите завои, не признавах знака „Stop”,

ветролеех черни къдри, опнал на мелтема гръб,

листех книгите премъдри и потъвах в тиха скръб,

от момченцето – тъй сладко, днес се сипе само прах,

някак леко, безвъзвратно, слава Богу! – остарях,

страсти, страхове и скърби ги отсвирих току-що! –

лудостите си загърбил, чакам следващите сто!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...