16 мар. 2023 г., 15:23

Чакам следващите 100

765 1 1

ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100

 

... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,

тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,

със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,

бях си луд за три околии с прилежащите селца,

нощем в лунната пирога мятах се на абордаж! –

и растях – дете на Бога, там – на варненския плаж,

бяха гаджетата мои, клех им се в любов до гроб,

 

хълтах в острите завои, не признавах знака „Stop”,

ветролеех черни къдри, опнал на мелтема гръб,

листех книгите премъдри и потъвах в тиха скръб,

от момченцето – тъй сладко, днес се сипе само прах,

някак леко, безвъзвратно, слава Богу! – остарях,

страсти, страхове и скърби ги отсвирих току-що! –

лудостите си загърбил, чакам следващите сто!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....