В хоризонта пак ще търся,
ще чакам силуета твой.
От липсата дали ще се отърся
наддавайки силен вой?
Времето спира щом те няма,
а в сърцето ми прониква меч.
Болката отново е голяма,
когато ти си надалеч.
Много казват
"Полза няма, младостта погубваш ти",
но захвърлям укорите в яма
и следвам нашите мечти.
Ще чакам колкото е нужно.
Ще чакам век дори.
Ще ме прегърнеш ли послушно,
стоейки тихо до зори?
© Надежда Йотова Всички права запазени