В хоризонта пак ще търся,
ще чакам силуета твой.
От липсата дали ще се отърся
наддавайки силен вой?
Времето спира щом те няма,
а в сърцето ми прониква меч.
Болката отново е голяма,
когато ти си надалеч.
Много казват
"Полза няма, младостта погубваш ти",
но захвърлям укорите в яма
и следвам нашите мечти.
Ще чакам колкото е нужно.
Ще чакам век дори.
Ще ме прегърнеш ли послушно,
стоейки тихо до зори?
© Надежда Йотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
