31.01.2025 г., 11:28

Чакам те

371 0 0

Чакам те

 

Вън вали,

големи, студени капки се сипят от небето,

аз чакам, като вярно куче изгубило стопанин

чудейки се къде си,

за да стоплиш ми сърцето.

Прогизнал съм до кости,

а дъждът се врязва в кожата ми и я изстудява.

Разсъдък ли съм загубил, за да чакам?

Не!

Аз съм влюбен до забрава.

Започва да се сипе из ведро,

но аз не трепвам,

не мърдам от мястото си,

като дърво забило дълбоко, здраво корени стоя,

знаейки,

че във всеки един момента мога да те срещна.

Не помня колко време мина,

Час, два,

ден, два, 

седмица, две,

месец или повече - година,

но в момента когато ледения дъжда спря

тялото ми се стопли от лъчите които го докосваха,

от топлината която нахлу в сърцето ми,

от радостта изпълнила в душата ми.

Тогава разбрах че чакането си е заслужавало,

защото ти мина точно от там където стоях.

Хвана ме за ръка, притисна ме до горещото си тяло,

целуна ме вкарвайки страст в кръвта ми,

погледна ме и ми каза:

 - Благодаря ти, че чака като бездомник,

аз бях сменила временно пътя по който минавам,

но знай, че всеки ден мислех за теб,

за любовта и обичта

която ми даваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...