13.11.2014 г., 18:00

Чакане

871 0 1

Минават часовете, денят се изнизва.

И така ден след ден, чакам.

Аз съм тук, тази в която се влюби.

Същата, която те разбираше и разсмиваше.

Вървят си дните, а ти подминаваш,

тази която те чака, обича...

Която те прегръща силно,

до болка дори, сладка болка..

Която те караше да вярваш,

че мечтите се сбъдват.

Седя си и те чакам, същата

прегръщаща, мечтаеща, вярваща,

забавна, разбираща, обичаща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вели Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и затрогващо стихотворение си написала, Вели!
    Хареса ми е ме развълнува. Давам най-висока оценка за текста ти.

    П.С. Донякъде тематично стихотворението ти сякаш
    е свързано с едно известно стихотворение на Аполинер:

    http://chitanka.info/text/15266-mostyt-mirabo

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...