Минават часовете, денят се изнизва.
И така ден след ден, чакам.
Аз съм тук, тази в която се влюби.
Същата, която те разбираше и разсмиваше.
Вървят си дните, а ти подминаваш,
тази която те чака, обича...
Която те прегръща силно,
до болка дори, сладка болка..
Която те караше да вярваш,
че мечтите се сбъдват.
Седя си и те чакам, същата
прегръщаща, мечтаеща, вярваща,
забавна, разбираща, обичаща...
© Вели Станева All rights reserved.
Хареса ми е ме развълнува. Давам най-висока оценка за текста ти.
П.С. Донякъде тематично стихотворението ти сякаш
е свързано с едно известно стихотворение на Аполинер:
http://chitanka.info/text/15266-mostyt-mirabo