17.10.2008 г., 16:58

Чакано утро

1.2K 0 3

ЧАКАНО УТРО! 

 

Нощта е паднала отдавна,

градът обгърнат е във мрак.

А аз се взирам в тъмнината

и чакам утрото да дойде пак.

 

В изгрева на чаканото слънце

надявам се да зърна твоя лик,

да протегна ръцете си към тебе,

да те докосна само за миг...!

 

Нощта ще дойде пак неканена и тъмна.

Душата ми отново ще се свие,

очите ми ще ронят пак сълзи,

докато чакам следващото утре,

за да те докосна като преди...!

 

 

 

Н

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...