ЧАКАНО УТРО!
Нощта е паднала отдавна,
градът обгърнат е във мрак.
А аз се взирам в тъмнината
и чакам утрото да дойде пак.
В изгрева на чаканото слънце
надявам се да зърна твоя лик,
да протегна ръцете си към тебе,
да те докосна само за миг...!
Нощта ще дойде пак неканена и тъмна.
Душата ми отново ще се свие,
очите ми ще ронят пак сълзи,
докато чакам следващото утре,
за да те докосна като преди...!
Н
© Любка Тошкова All rights reserved.
поща!