ЧАКАНО УТРО!
Нощта е паднала отдавна,
градът обгърнат е във мрак.
А аз се взирам в тъмнината
и чакам утрото да дойде пак.
В изгрева на чаканото слънце
надявам се да зърна твоя лик,
да протегна ръцете си към тебе,
да те докосна само за миг...!
Нощта ще дойде пак неканена и тъмна.
Душата ми отново ще се свие,
очите ми ще ронят пак сълзи,
докато чакам следващото утре,
за да те докосна като преди...!
Н
© Любка Тошкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
