Чакаш ли ме
ЧАКАШ ЛИ МЕ
Чакаш ли ме… чакаш ли ме, майко,
все така във своя ъгъл свита?
Всяка сутрин знам замесваш, майко,
за синът си, баницата вита.
Всяка вечер на комшийте я раздаваш,
кръстиш се и тихичко си лягаш…
И сълзи потичат стара майко,
по челото снимката ми галиш.
,,Лека нощ, детенце,, казваш тихо,
а аз съм вече толкова пораснал…
Аз съм вече толкова далече…
Животът ми – половината угасна.
А ти ме чакаш - зная, мила майко…
По спомен ми плетеш терлици,
и аз по спомен стара майко,
забърквам твоите мекици.
Не искам прошка…знам, че си простила,
още в деня, във който те оставих,
но как да си простя на мене, майко,
затова, че майка изоставих?!
Чакаш ли ме?...Чакаш ли ме, майко?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
Радвам се, че ти е харесало.