16.03.2012 г., 23:46

Чао

1.3K 1 0

Нека дойда с тебе. Позволи ми... 
Няма да ти преча. Обещавам.

Заедно сме вече от безброй години.

Ти върви. Аз не те оставям.

 

Помниш ли, когато бяхме неразделни?

Помниш ли, когато бяхме тук?

Помниш ли... Усмивки безпределни...

Аз помня, но ти си вече друг.

 

Ти имаш планове, амбиции, мечти. 

Аз живея със идеали там някакви, сиви.

Където и да отидеш, недей ми пречи

Да те обичам, дори със последните сили.

 

Няма да те моля да не ме забравяш. 

Ти си прецени.

Май дотягам ти вече със толкова думи.

Сбогом кажи ми и замини.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...