22.03.2021 г., 15:11 ч.
Чао до скив
Мартенски сняг - нищо фатално.
Бяло за цвят. Леко сакрално.
Трупа, вали, клюмват дървета.
Страшно боли в свят без лалета.
Истински мраз. Люлякът страда.
Вия на глас. Няма пощада.
Глътка кафе - черно, без захар.
Идваш. Добре. Сменям чаршафа.
Спира Порше - Вече сме близко.
Вадя шише. Сипвам уиски.
Пролетен тост. Пием до дъно.
Ти си на пост. Вдигаме кръвно.
Давам пари. Ти... не ги взимаш.
Чао до скив! Става пак зима.
Юри
Йовев
Март
2021 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо ...
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо ...
489
4
10
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря.
-
Пускай го, Мария, не се притеснявай. 😀
-
Юри, обаче се вдъхнових и написах нещо. Ще го пусна свързано. Като дойде, не пита. Дано да нямаш нищо против и да не ти досаждам.
-
Dag!☺
-
Мария, нее! 😀
Те ме чакат във витрина
да им дам голям бакшиш.
Без рецепти и ваксина
да пропуша с тях хашиш!
Чао до скив! 😀 -
Но сега ме извинете,
ще приключа със дуета.
За доброто настроение,
Юри, dank je, с възхищение.☺ -
Юри, Юри, Суринам?
Ти си просто великан.
Континентите прескачаш
и с мулатки се закачаш!
Де ги найде тия двете
из холандските балети?
Явно искаш те по бански
да ти шепнат на холандски. -
Мария! 😀😀😀
Ще си дръпна две лалета
от холандските витрини.
Две мулатки, две момета!
Суринамски балерини! -
Тези клюмнали лалета малко ме обезкуражават, Юри. Дано пролетта ги посъживи малко за радост на холандките. За съжаление съм възпрепятствана в момента да отговарям незабавно, иначе бих помогнала с радост:
С дъх да ги посгрея,
с дъжд да ги полея,
че да станат свежи,
по холандски нежни. -
Мария, и аз продължава с Амстердам.
😀😀😀
Цял уикенд аз ще съжалявам,
че мойто клюмнало лале
не ще раздавам и дарявам
на тамошно едно моме! -
Юри, времето за редакция на предишното стихче ми свърши, продължавам.
Но знам, че много му се вие.
Свят
/това е заглавието и е по средата на стихотворението/
Светът не ще и да го знае,
за Юри той, уви, нехае.
Четем го тука, в "Откровения"
с мерак и с наслаждения!
Това ти е утешителната награда. Б.а - множественото число в края не е грешка! -
Наде! 🌷🌷🌷
Сред преспата навън на двора
пробило е едно лале!
Ще израсте - навън е пролет!
От своя дъх ще раздаде! -
Мария, разочарова ме с парламента!😀
Хубаво стихче!
Ще вия днес за парламента,
насред горкия Амстердам!
Че мойте - клюмнали лалета
не ще аз мога да му дам! -
И да, и не, Юри. Всъщност, всичко е истина, само за парламента на Холандия малко се изхвърлих☺. Обаче, ако се затрудняваш да определиш шегувам ли се или не, значи не ставам за критик. Хич! Денят ми днес ще е печален!☺ Току-що ми хрумна нещо:
Денят ми днес ще е печален -
направих гаф, и то фатален,
защото Юри критикувах,
дали обаче се шегувах?
Така и не разбра, горкият,
уискито смени с ракия
и знам, че иде му да вие.☺ -
Краси, Ивита, Стойчо, Мария, Ели, Доче, благодаря ви приятели! Стихотворението го написах буквално за десет минути и след няколко корекции, и още толкова време го качих. Това е рокорд по бързина за мен. Мислех, че тази сутрин, като се събудя, няма да го харесам, но... доволен съм.
Мария, никога не съм и помислял, че под моя творба мога да получа такива невероятни отзиви, затова ще те попитам, шегуваш ли се, или наистина мислиш така?
Дано да се шегуваш! 😀 -
Позитива търсИ. Дявол взел снеговете.
Идва щом позвъниш.Можеше : "Днес ли?! О ,не!"
Можеше сам с шише. (Или чашка от глътки.)
Пост до всяко кише. И нормално кръвно.
-
Честита снежна пролет! Така с уискито е по-поносимо!
-
Само каква пейзажна лирика!!! Образен паралелизъм, подплатен с великолепна стилистика! Цялата природа страда заедно с преживяванията на лирическия. Накъсани, задъхани строфи. Противопоставянето на глаголни и безглаголни изречения показва борбата и безизходността, които чувства самотният лирически ерген. Дори люлякът страда от липсата на пощада, а уискито само обещава, но не дава утеха. Лирическият е готов на всичко - дори сменя чаршафа, но всуе - тя е несклонима! И финалното ненормативно "Чао до скив", в контраст с нежната и изящна тоналност на предходните строфи показват разочарованието на лирическия и мировата скръб, която изпитва. Наред с безсмъртните слова на Ботев - "за него жалеят звяр и природа", за мен това е един от ювелирните стихотворни образци в българската, а защо не и в световната поезия, а изречението "Страшно боли в свят без лалета" може да послужи като девиз на Холандия и да бъде изписано със златни букви на Парламента им. ☺☺☺ Страхотно попадение, Юри! Поздравления.
-
Не си за ожалване!Снегът ти идва освежаващо. Уискито те прави откровен.
Гаджето ти идва на крака. Римите ти пеят.
Ех,да е истина, пък и да не е:снегът вали през душата ти!😉
Поздравления, Юри! -
Юри! 👍
-
Деа! 😀
На Санта Марина и тази гадина... -
Аааа, никаква зима! Лятоооооо...
-
Скити, знам че вече има щъркели, но да не замръзнат пак, както преди няколко години. 😀
Ирка, не ме обича, съжалява ме, че си давам и последните пари за нея! 😀 -
Щом не ги взема, обича те!🤷♀️
-
Наде, Роси, такъв сняг ме е налегнал тука...
Не мога да си разходя кучетата! 😀 -
Малко думи, много рими - пълна картина! Страхотен си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
