Под/раняване
Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо
филизът млад и закопня
за слънчевата ласка жива,
но срещна утринна слана.
Засмя се пролетта, отмина.
Остави лъч и полъх свеж
и някаква тъга незрима,
без време вледенена в скреж.
След порива, тъй мимолетен,
чер облак слънцето плени.
Излъга пролетта дръвчето.
А ти с целувка ме рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
