Чаша кафе
Нощна умора и музика стара,
главата отпуска се на меко кадифе.
Очите блестят, звездите повтарят,
а стаята ухае на черно кафе.
Дните се нижат, летят времената,
а помня как тихо мечтаех за теб.
Ала лошо се намеси съдбата -
и досега не намерих ни лек.
Вълнувах се - но си измислен,
живееш в свят, нереален за мен.
Роди се блян, от нищо, неизвестен -
да бъдем заедно ден след ден.
Лети - пускам те - отлитай!
Не ни е писано заедно да сме.
Трудно е, но ме обичай...
Обичай ме -
дори да ни делят светове...
Усмихвай се и ми вярвай -
един ден ще открием своя път.
На правилното място ще се срещнем
и ще се запознаем за първи път.
Без думи, без шепот там ще си кажем:
"Намерих те! И ти ли търсеше мен?"
Сякаш просто ще се познаем,
сякаш са ни делили светове...
Ала дотогава ще спя до седем
на възглавница от меко кадифе.
И докато чакам да се срещнем,
винаги ще приготвям чаша кафе.
© Мария-Магдалена Иванова Всички права запазени