21.06.2016 г., 8:00

Чаша кафе

1.1K 0 0

Чаша кафе

 

Нощна умора и музика стара,

главата отпуска се на меко кадифе.

Очите блестят, звездите повтарят,

а стаята ухае на черно кафе.

 

Дните се нижат, летят времената,

а помня как тихо мечтаех за теб.

Ала лошо се намеси съдбата - 

и досега не намерих ни лек.

 

Вълнувах се - но си измислен,

живееш в свят, нереален за мен.

Роди се блян, от нищо, неизвестен -

да бъдем заедно ден след ден.

 

Лети - пускам те - отлитай!

Не ни е писано заедно да сме.

Трудно е, но ме обичай...

Обичай ме -

дори да ни делят светове...

 

Усмихвай се и ми вярвай -

един ден ще открием своя път.

На правилното място ще се срещнем

и ще се запознаем за първи път.

 

Без думи, без шепот там ще си кажем:

"Намерих те! И ти ли търсеше мен?"

Сякаш просто ще се познаем,

сякаш са ни делили светове...

 

Ала дотогава ще спя до седем

на възглавница от меко кадифе.

И докато чакам да се срещнем,

винаги ще приготвям чаша кафе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария-Магдалена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...