Чаша кафе
Нощна умора и музика стара,
главата отпуска се на меко кадифе.
Очите блестят, звездите повтарят,
а стаята ухае на черно кафе.
Дните се нижат, летят времената,
а помня как тихо мечтаех за теб.
Ала лошо се намеси съдбата -
и досега не намерих ни лек.
Вълнувах се - но си измислен,
живееш в свят, нереален за мен.
Роди се блян, от нищо, неизвестен - ...