Чаша кафе

Нощна умора и музика стара,

главата отпуска се на меко кадифе.

Очите блестят, звездите повтарят,

а стаята ухае на черно кафе.

Дните се нижат, летят времената,

а помня как тихо мечтаех за теб.

Ала лошо се намеси съдбата - 

и досега не намерих ни лек.

Вълнувах се - но си измислен,

живееш в свят, нереален за мен.

Роди се блян, от нищо, неизвестен -

да бъдем заедно ден след ден.

Лети - пускам те - отлитай!

Не ни е писано заедно да сме.

Трудно е, но ме обичай...

Обичай ме -

дори да ни делят светове...

Усмихвай се и ми вярвай -

един ден ще открием своя път.

На правилното място ще се срещнем

и ще се запознаем за първи път.

Без думи, без шепот там ще си кажем:

"Намерих те! И ти ли търсеше мен?"

Сякаш просто ще се познаем,

сякаш са ни делили светове...

Ала дотогава ще спя до седем

на възглавница от меко кадифе.

И докато чакам да се срещнем,

винаги ще приготвям чаша кафе.