3.11.2024 г., 8:32 ч.

Чаша сок от киви 

  Поезия
136 3 3

ЧАША СОК ОТ КИВИ

 

… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,

че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,

пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,

и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи,

лъжлив живот! – живях си го напук на всуе пропилените химери,

 

че някой ден ще се завърна тук – и пак ще бъда същият Валери –

мъжът, с когото даже Господ Бог със мен облог завърза пред Безкрая –

последната си пенсийка във срок, щом взема, и ще ме приеме в Рая,

пребройте си последните пари! – и ме черпете? – чаша сок от киви –

един старчок, дошъл при вас в зори, да ви събуди, докато сме живи!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Страхотно! Ами нямам думи. И за-друго - също. Колко много "поети" и "поетеси" тук не разпознават истинската поезия и нямат сетива за нея. Чудна работа!
  • пребройте си последните пари! – и ме черпете? – чаша сок от киви –
    един старчок, дошъл при вас в зори, да ви събуди, докато сме живи!

    Дано дълго те има, Валюше, да ни будиш.
Предложения
: ??:??