Тази вечер съм сам.
Тихо кацат листа,
под моите стъпки утихват.
Не блестят тези черни зеници
на отсрещните сгради.
Уморени хората спят.
Аз съм часови на съня
и отмервам времето с стъпки
... до сутринта,
когато станат жълти
тези прозорци отсреща,
не за друго,
а защото започва денят.
© Павел Грамадов Всички права запазени