Dec 5, 2012, 11:15 AM  

Часови 

  Poetry » White poetry
451 0 0

Тази вечер съм сам.

Тихо кацат листа,

под моите стъпки утихват.

Не блестят тези черни зеници

на отсрещните сгради.

Уморени хората спят.

Аз съм часови на съня

и отмервам времето с стъпки

... до сутринта,

когато станат жълти

тези прозорци отсреща,

не за друго,

а защото започва денят.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??