ЧАСОВНИК НА СЪДБАТА
Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!
Очаквах своето взривяване.
Над мен единствено небето
бе разстлало наметалото си звездно.
Усещах как ръката е махало,
отмерващо до крайност точно,
мечтите като полутон.
Звучеше погледа ми в две октави,
на всяка крачка: ”Дан-н-н! Тревога!”.
Ръката ми не се забави.
Тя плашеше смъртта
и дирижираше началото!
Аз своя път не спирам да вървя,
ритмувам си с махалото-ръка.
Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!...
И се отминах - невзривен, но плах.
Усетих се във мен. Не се видях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
