Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!
Очаквах своето взривяване.
Над мен единствено небето
бе разстлало наметалото си звездно.
Усещах как ръката е махало,
отмерващо до крайност точно,
мечтите като полутон.
Звучеше погледа ми в две октави,
на всяка крачка: ”Дан-н-н! Тревога!”.
Ръката ми не се забави. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up