23.01.2020 г., 12:05 ч.

Часовникът тиктака 

  Поезия » Любовна
738 5 14

Сега е нощ, часовникът тиктака,
едни го чуват, други са в несвяст,
зората спи си, а лудува мракът-
добрият, малък брат на любовта.
Отпускам се спокойно във греха си
като русалка в своето море,
в зениците ти – топъл безпорядък,
душата ми – във доброволен плен.
Ресниците ми пърхат сладострастно,
часовникът май вече е заспал -
минути няма, няма и причастие,
а Господ прави се на невидял.
Но топло е, дори да няма вино,
а устните сладнеят в тишина.
В единството не са ни нужни думи,
за изповед ще мислим сутринта.

 

Сега е нощ. Часовникът тиктака,
а ти и аз засрамваме нощта...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Магично! Прочетох с удоволствие.
  • Да, за мен е удоволствие, че открих творчество като твоето, което докосна душата ми! Успех!
  • Радвам се, Таня и благодаря, че ще те има!
  • Харесва ми как пишеш, ще те чета!
  • Благодаря Иван, Калина!
  • Интересно!
  • Ресниците ми пърхат сладострастно,
    часовникът май вече е заспал -
    минути няма, няма и причастие,
    а Господ прави се на невидял...това си избрах!
  • Изчервих се.
  • Безсрамници
    Хареса ми.
  • Благодаря, Кирил, Симона, радвам се, да ви видя на страничката ми. Антон, кой го слуша тоя часовник, аз мога да бъда тотално глуха? Наде, ще перифразирам Йовков: Ако нощите можеха да говорят?...
  • Недей й вярва, тя не се срамува!
    Не червенее кожата й тъмна.
    Олтар от страст й дай. И ще кумува...
    И тихо ще си тръгне, щом се съмне...
    Разкошен стих!
  • Много ми хареса!
  • Много романтично! Искам да чета повече такива! Пустият му часовник... купи си електронен и нощта ще се изпълни вместо с тик-такане с електрически заряд
  • "дори да няма вино,
    а устните сладнеят в тишина.
    В единството не са ни нужни думи,
    за изповед ще мислим сутринта." - това според мен, е красивата сърцевина на стиха! Поздрави за находката!
Предложения
: ??:??