Часовникът тиктака
Сега е нощ, часовникът тиктака,
едни го чуват, други са в несвяст,
зората спи си, а лудува мракът-
добрият, малък брат на любовта.
Отпускам се спокойно във греха си
като русалка в своето море,
в зениците ти – топъл безпорядък,
душата ми – във доброволен плен.
Ресниците ми пърхат сладострастно,
часовникът май вече е заспал -
минути няма, няма и причастие,
а Господ прави се на невидял.
Но топло е, дори да няма вино,
а устните сладнеят в тишина.
В единството не са ни нужни думи,
за изповед ще мислим сутринта.
Сега е нощ. Часовникът тиктака,
а ти и аз засрамваме нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
