16.01.2009 г., 12:35

Част от мен е любовта

852 0 15

Как да смиря пламъка в сърцето,

когато част от мен е любовта

и разтварят се безброй небета,

за светлото на моята душа.

Сега е утро, ухаещо на нежност,

ти пак прииждаш някъде във мен,

тичат слънчеви лъчи-копнежи,

с плахи стъпки през едно небе.

И всяка моя мисъл те докосва

с най-топлите копринени лъчи.

Сега е утро, светнало от нежност

и всеки атом във сърцето те зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...