Как да смиря пламъка в сърцето,
когато част от мен е любовта
и разтварят се безброй небета,
за светлото на моята душа.
Сега е утро, ухаещо на нежност,
ти пак прииждаш някъде във мен,
тичат слънчеви лъчи-копнежи,
с плахи стъпки през едно небе.
И всяка моя мисъл те докосва
с най-топлите копринени лъчи.
Сега е утро, светнало от нежност
и всеки атом във сърцето те зове.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
