18.07.2008 г., 18:40

част1

1K 0 6

                 ***            част1

Ще останеш за мене мираж,

мечтан оазис в пустиня,

есенен тъжен пейзаж

зад лика на богиня.

 

Ще бъдеш лъч светлина,

събудил спомен потаен,

ще бъдеш принцеса в нощта

и огън в съня ми безкраен.

 

Ще гледам как си щастлива

и всеки безгрижен момент

по устните как се разлива

усмивка от днешния ден.

 

Нощта ще е нежна и тиха,

денят ще е някакъв час,

спокоен, сладко притихнал

тъй, както се чувствам и аз.

             16.10.99

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...